Kristin Dimitrova

BY Hans Holbein The Elder (1460-1524)

They are standing close to each other
but with a gap between them
that will broaden.

She looks at him, crying for him.
He looks ahead,
crying for himself.

He sits on the cross which
so far lies on the ground.
So far.

She is all clothed, even her hair
He is not any more.

His hands are bound in front.
His body will soon be
rendered meaningless.

The skulls of past people
are scattered about,
the sky is deep blue

for those coming after.
The painting is small and
difficult to notice.

by Master from Frankfurt (1460-1533?)

In the foreground a soldier,
in an exquisite silvergrey tonality,
stern but conscientious,
pierces his sword through
the tiny neck of an infant.
Looks like a geography teacher pressing
his pointer stick in some narrow isthmus
to embed it in memory.
The mother will hardly
forget the lesson.
In the background two women
have caught hold of his colleague:
one grips his hands to constrain him,
the other, clutching his throat, has raised
a clog over his head
to finish him off.
Good for you, girls.
Master from Frankfurt,
who are you, actually?

by Michel Erhart (1440-45, after 1522)

They are wooden. Naive. Scrupulously
polished and painted in human colour.
Jesus soars between the thieves
but looking none the better for it.

The three faces are twisted
into demure grimaces of horror.
The eye falls on the relatively slim
yet unathletic bodies and down below

rests on the feet.
The shins of the thieves,
in full accordance with the Gospel,
are broken,

but what a good job
they did -
the skin is torn open,
the bones sticking out.

The feet are twisted and tied
at an unnatural angle, and you almost
expect to see between knee and ankle
an extra joint.

Fifteenth century. Nobody noticed the faces.
In everything else they were experts.

от Ханс Холбайн Стария (1460-1524)

Двамата са един до друг,
но между тях има разстояние,
което ще се увеличава.

Тя го гледа и плаче за него.
Той гледа напред и
плаче за себе си.

Седнал е върху кръста,
който засега лежи на земята.

Тя е облечена, дори косите й
са останали скрити.
Той вече не е.

Ръцете му са вързани отпред.
Тялото му много скоро
ще бъде обезсмислено.

По земята се търкалят черепите
на предишните хора,
небето е синьо, много синьо,

за следващите.
Картината е малка и не се
забелязва особено.

от Майстор от Франкфурт (1460-1533?)

На преден план в изискано
сиво-сребриста гама е изправен войник,
който със строго,
но добросъвестно изражение
пронизва с върха на меча си
младенец във вратлето.
Прилича на географ, забил показалка
в някой тънък провлак,
та да се запомни завинаги.
Майката едва ли
ще забрави урока.
На заден план две жени
са хванали негов униформен колега:
едната държи ръцете му да не мърда,
другата го стиска за гърлото
и, вдигнала над главата му дървен чехъл,
го доубива.
Браво, момичета.
Майсторе от Франкфурт,
кой си ти всъщност?

от Михел Ерхарт (1440-45-след 1522)

Дървени са. Наивни са. Старателно
шлифовани и боядисани в човешки цвят.
Исус се извисява между разбойниците,
но не изглежда в по-добро положение.

Лицата на тримата са изкривени
благоприлични гримаси на ужаса.
Погледът пада по сравнително слабите,
но неатлетични тела и долу

се спира в краката.
Пищялите на разбойниците,
точно както пише в Евангелието,
са пречупени,

но колко качествено
е направено всичко –
кожата е разкъсана,
костите им стърчат навън.

Ходилата са изкривени и вързани
под неестествен ъгъл и чак очакваш
да видиш между глезена и коляното
допълнителна става.

ХV век. Никой не се е вглеждал в лицата.
За останалото са били специалисти.

Kristin Dimitrova

Kristin Dimitrova (born May 1963) is a Bulgarian poet, writer and translator. She is the author of eleven books of poetry, including The Cardplayer’s Morning (2008, translated into Czech), A Visit to the Clockmaker (2005, Ireland), and My Life in Squares (2010, UK). Her fiction includes the novel Sabazius (2007, translated into Russian, Romanian and German) and two short story collections: Love and Death under the Crooked Pear Trees (2004) and The Secret Way of the Ink (2010, translated into Macedonian). Dimitrova has won five awards for poetry, three for fiction, and two for translations of John Donne and Lewis Carroll. Works by Dimitrova have been translated into 27 languages and published in 32 countries.